Без съмнение, едно от най-красивите неща, създадено от природата (след хората ) е планината. Много хора обичат приключенията, а планината може да предложи разнообразие от възможности за приключения – от нощни преходи, скално катерене, ледено катерене, ски спускане, сноуборд до разходка по някоя еко пътека.

Това, което ти предлагам аз е една бърза разходка на 7 от най-опасните върхове за покоряване. Стиска ли ти?!

# 1 K2, на границата между Пакистан и Китай
Височина: 8.611 м.

Ако някога си искал да стигнеш съвсем близо до облаците и да разбереш каква гледка се открива от върха на света, това е твоята планина – с най-високият и опасен връх за покоряване.

Причината този връх да е първенец по трудност е в това, че дори най-лесният път за изкачване се състои от прекосяване на алпийски ледник с голяма надморска височина. И въпреки, че К2 не е планината с най-много жертви, този връх носи тъжната репутация на „Убиец на жени”. От всички шест жени, които някога са се опитали да покорят K2, само една е успяла да се върне обратно.

Ако вече си решил, че това е връх само за теб, имай пред вид, че изкачването на K2 през зимата е НЕВЪЗМОЖНО!

До момента, в опит да покорят K2 своята смърт са намерили 77 алпинисти. Най-тъжния инцидент, при който загиват 13 алпинисти е регистриран през 1986 година.

#2 Анапурна, Непал
Височина: 8.091 м.

Смята се, че това е най-опасното предизвикателство за човешката издържловост и кураж, като се има предвид, че смъртността е в размер на 41% от алпинисти, които искат да покорят нейния връх.

Тъй като пътищата в този район са в катастрофално състояние, някои алпинисти биха мигли да намерят смъртта си още в подножието на базовия лагер. Освен опасните пътища, друго препятствие се оказва богатата фауна в горите – там най-често се срещат хималайски черни мечки, леопарди, отровни змии, дори тигри.

От 1950 година, когато върхът е покорен за първи път до днес, тази планина е изкачена от 130 алпинисти, като 53 завинаги остават там.

# 3 Нанга Парбат, Пакистан
Височина: 8.125 м.

В превод от урду, езикът, на който се говори в Пакистан – Нанга Парбат означава „Празна планина”. Освен, че планината се състои от величествени и огромни скалисти хълмове, тя е лишена от всякаква растителност. Сред алпинистите, тя е позната като „Убиец на хора”, тъй като тук смъртта дебне зад всеки ъгъл, а причините могат да са разнообразни: от белодробен оток до фатално измръзване, хипотермия, лавини, физическо изтощение или височинната болест.

До момента от 261 алпинисти, изкачили върха – 61 не са успели да се върнат. Най-големият инцидент става през 1930 година, когато 31 членна немска експедиция завинаги остава в Нанга Парбат.

През 2005 година словенският алпинист Томас Хумар претърпява инцидент, при който пропада в ледена стена на няколко метра от мъртвата зона. На височина от 5900 метра той успява да изкара шест дни в пълна изолация. Оказва се, че за Томас Хумар това няма да е последния връх, тъй като на шестия ден е спасен от Пакистанската армия, която по същото време е провеждала обучение в този район.

Последната жертва на този връх е италиански алпинист, който загива след като пропада в дълбока цепнатина на ледник.

#4 Кангченджунга, на границата между Индия и Непал
Височина: 8.586 м.

В превод от непласки Кангченджунга означава „Пет снежни съкровища”, тъй като планината е изградена от масив с пет на брой върхове, всеки от който с височина над 8 450 метра.

Самата планина е разположена в район, който е отдалечен от хората и благодарение на това е успяла да запази своята чистота и красота недокосната от човека.

За съжаление, през последните години последиците от глаблното затопляне стават все по-чувствителни. Смъртността се е увеличила до 22% , като при повечето случаи е в следствие на лавина. Все по-често започват да падат лавини, които пък са в резултат на по-високите температури, породени от промените в климата.

# 5 Еверест, Непал
Височина: 8.848 m

През последните години този връх се третира повече като марка и по-малко като величествоно творение на природата.

Тъй като туризмът е най-големият източник на приходи за Непал правителството на страната изискват сериозна такса от всеки алпинист, който влезе в страната на боговете, мислейки за завладяване на най-високия връх на земята.

Предизвикателството да докажеш на себе си колко си подготвен и колко авантюристичен е твоя дух ще ти излезе около 25 К в долари.

Сър Едмънд Хилъри е първият човек покорил Еверест преди 58 години. От тогава до сега, жертвите на Еверест са 216. Най-тежкият инцидент, станал на „покрива на света” е през 1996 година, когато по време на снежна буря загиват 8 алпинисти.

Най-тежките условия, при които повечето алпинисти намира своята смърт започват, когато бъдат достигнати 8000 метра. Само на няколко стотин метра от върха, тази зона е известна като „мъртвата зона” или ”зоната на смърта”. Причината за тази зловеща репутация се дължи на това, че достигайки 8000 метра , кислородът сатава недостатъчен и алпинистите, които решат да изкачат оставащите няколко стотин метра без кислородна маска трябва възможно най-бързо да стигнат до върха и да започнат обратно спускане.

# 6 Матерхорн, Италия и границата на Швейцария
Височина: 4.478 м.

Първото успешно изкачване на Матерхорн е през 1865 година. Тогава експедиция, водена от

Едуард Уимпър успява да достигнат до върха, но по пътя обратно почти всички алпинисти, водени от Уимпър падат в пропастта.

В интервала от време между 1865-1995 планината взема като жертви над 500 души, които са се осмелили да я покорят.

Сред опасностите, които крие Матерхорн са лавини, прекалено тесните пътечки, чести падания на камъни, както и изключително силните ветрове, които могат да станат причина да загубиш баланс и да пропаднеш в някоя пропаст.

# 7 Charro Chalten, Патагония, на границата между Чили и Аржентина
Височина: 3.375 м.

Тази планина е „специализирана” в убийството на фотографи. Уникалните и зрелищни форми на нейния връх привличат всеки сезон стотици фотографи от цял свят. За съжаление повечето от тях никога не успяват да споделят това, което са видели, тъй като телата им остават завинаги по склоновете.

За да получиш по-ясна представа за трудностите при изкачването на този връх, ето едно малко сравнение: към настоящия момент средо 50 души успяват успешно да изкачат и да се върнат обратно от Еверест. Не така изглежда статистиката при Charro Chalten, за момента този връх е изкачван успешно само веднъж в годината!

И след толкова приказки, май е време за път! Готов ли си, от къде искаш да започнем?!