Мамка му, точно сега ли? Да му….се не види? Е…гати и късмета?….едва ли е въпрос на късмет и още повече има подходящо време да се случи, но всеки познава поне един човек или самия той е попадал в тази ситуация.

По правило това  e много вероятно да се случи рано сутрин, късно вечер, през почивните дни, по празници, в края на месеца. Моментът в повечето случаи е като по поръчка, само дето поръчката не е твоя, но сметката пък е на твое име.

Преди няколко дни решавам да изтегля пари от банковата си карта, денят е неделя, държа да изтегля пари от банкомат на моята банка! Намирам банкомат и започвам съответната операция….нещо обаче не е както трябва – да, картата ми е заседнала в устройството. Не е нито вътре, нито вън На монитора на устройството веднага се зарежда съобщение “Устройството не работи”….а секунди преди мен друг човек беше използвал устройството без да има проблеми.

Най-логичното нещо, което можех да направя в извънредната ситуация е да започна да звъня на телефоните, които са дадени за връзка на банкомата. След няколко минути от отсрещната страна на линията даваше свободно, никой не ми вдигна….очевидно 24 часа на разположение не важи за неделя…След неуспешния опит да се свържа с някой, който отговаря за поддръжката на ATM устройствата реших, че трябва да блокирам картата си и веднага се обадих на банката. За щастие този път успях да се свържа с някой. Отсрещната страна заяви, че картата ми ще бъде блокирана и в рамките на 5 работни дни могат да ми издадат дубликат на пластиката, но за това на място в банката….В понеделник отивам в банката да споделя какво се е случило, да си поискам дубликат на картата и да разбера защо ми е причинено неудобството да остана без карта и възможност да използвам парите си за повече от 24 часа.

Нямаше извинение, защото може би банката не приема този проблем за причинен от нея. Като причина за случилото се беше обвинено студеното време. И като капак на всичко – оказа се, че за да получа дубликат на пластиката на банковата си карта трябва да заплатя такса в размер на 10 лева. В момента, в който чух, че има такса ми стана ясно, че разговорът с милото момиче отсреща ще продължи малко по-дълго.

Настоях да разбера защо аз като клиент на банката, който се е опитал да тегли пари от банкомат, който има лого на конкретната банка е поставен в изключително некомфортна ситуация при която няма как да се вземат незабавни мерки и трябва да изчака повече от 24 часа, за да отреагира някой и най-абсурдното  – аз като потребител не съм извършил действия, които да спомогнат за създаване на некомфортната ситуация – трябва да заплатя такса, за да получа картата, която насилствено ми е била отнета от устройството, което носи логото на тази същата банка, на която аз съм клиент!!

Момичето реши, че ще отиде да поразпита на по-висока инстанция какво друго може да се направи. Даде ми телефон на служител на фирмата, която монтира устройствата, от там изслушаха “историята ми” и насреща чух едно: “не разбирам защо се обаждате на нас. Обадете се на този телефон”. Набрах поредния номер и там сценария беше идентичен, като единствената разлика беше в това, че получих съвет да си направя дубликат на пластиката. Е благодаря, няколко набрани номера, не знам точно колко минути в приказки и накрая резултата беше по-разочароващ от деня в който ми “гепиха” картата.

Отново се върнах при момичето от банката и тя ми даде още една алтернатива, която не беше обвързана с плащане на такса, но за сметка на това ще трябва да чакам двойно по-дълго време. В крайна сметка вариантите са три:

1. получаваш дубликат на картата си срещу таксата от 10 лева
2. получаваш старата си карта, но това става след отваряне на устройствата. Това пък е процедура, която се прави в определени дни от месеца – няма такса, трябва само да ти разблокират картата
3. отказваш се от пластиката и въобще от притежанието на банкова карта – така си спестяваш неудобството, в случай, че банкомата не ти я върне. Разбира се, така се отказваш и от удобството при носенето на пари

Абсурдно е че хората се сещат за тези “дребни” неща и решават да станат активни само когато са провокирани от ситуация, която се е случила лично на тях. Аз не съм изключение, но съм решила, че полза от бездействие и да чакам някой друг да защитава правата ми няма смисъл. Втрещи ме факта, че има много хора, които вече са пробвали това “преживяване” и когато отидат в банката и им кажат, че трябва заплатят таксата те машинално се съгласяват и плащат. Все едно не осъзнават, че вече един път са били “ограбени” – при отнемането на картата и втори път те доброволно заплащат за извършената “кражба”.

Докато се рових да намеря коментари по темата, попаднах на една статистика на SEERC, публикувана преди по- малко от две години от една от известните онлайн медии в страната. Статистиката е полезна за потребителите, но преди всичко трябва да е от съществено значение за банковите институции, ако те наистина искат да не загубят доверието на настоящите си и бъдещи клиенти. Цялата статистика може да видите ТУК

* умишлено не споменавам коя е банката, тъй като целта на този пост не е насочен към конкретната банка, а по-скоро към потребителите и начина по който те не защитават правата си, а това от своя страна няма как да помогне и в подобряване на обслужването.