…За правото да си безотговорен и свободата да не отстояваш правата си.
Остават броени дни до датата 7 юни, когато България ще избере евродепутатите, които ще представляват интересите на страната ни в Брюксел и заедно със своите колеги от другите 26 страни ще коват новите закони в Европейското семейство.
През 2007 година, влизането на България в семейството на стария континент беше посрещнато с фанфари, всенародна радост и много нереалистични очаквания. Няколко месеца по-късно в страната ни се проведоха първите избори за Европейски парламент, но отчетената избирателна активност беше под 30%. Тогава, като причина за безразличието на избирателите беше изтъкнат факта, че малко се знае за ЕП като институция и ролята на България в него.
Две години по-късно, в навечерието на вторите за България избори, социологическите агенции предричат, че избирателната активност няма да бъде по-висока от тази през 2007 година, като не изключват и възможността резулататите да се окажат още по-отчайващи.
Каква ли ще е причината този път?! А може би това ще бъде вече изпробваната форма на обществен протест – пренебрегване на правото за избор, което има за цел да накаже народните избранници? Това, което една част от българското общество не осъзнава е, че оставайки гласа си извън избирателната урна, освен депутатите, българските гласоподаватели наказват сами себе си. Въпросът тук е, защо ние като граждани на тази страна, продължаваме да си служим с похвати, които в продължение на няколко години са доказали своята неефективност?
Българинът знае,че е недоволен, но ако трябва да формулира недоволството си някакси думите се губят. Разпалено започва да критикува това, което се случва днес и сега, но щом го попитат какво може да предложи… пак затишие. Българинът знае, че някой трябва да си върви,за да дойде друг, който навярно ще има същата съдба. И без това от край време е така. Някой идва и после нов го сменя и порочния кръг се завърта пак и пак и…. Все същото!
Българското общесво не е свикнало да възприема себе си като моторът, който задвижва правителствения механизъм.
А какво всъщност успя да направи Европейският парламент за времето, през което ние бяхме приети като равноправен член:
- намали таксите за роуминг със 60%
- даде възможност на 2 милиона студенти да учат в чужбина благодарение на „Еразъм“
- реализира инвестиции в икономиката, за да си намерим по-лесно работа
- пътуваме без паспорт из Европа
И това е само началото на списъка, защото се оказва, че има още 60 причини,които да събудят българското общество от продължилата твърде дълго време дрямка.
Да гласуваме е наше лично право. Бъдещето е наше и от нас зависи как ще изглежда то. Тук може да видите, какво споделиха самите Depeche Mode, по повод кампанията
„Чуваш ли ме, Европа?“