This gallery contains 1 photo.
Тя е изгубеният човек, който ти също някога си бил. Ти не познаваш себе си, защото искаш винаги да си различен, да бъдеш непредсказуем и потаен. Искаш никой да не стъпи в твоя съкровен свят, защото така ще се почувстваш … Continue reading
Председателят на Съюза на европейските федералисти-България и евродепутат Андрей Ковачев ще открие в Националния судентски дом на 12 октомври в 10.00 ч. международен младежки семинар на тема “Да скъсим разстоянието между ЕС и неговите граждани”.
Нуждата от информираност относно процесите в ЕС, както и от изграждане на лидерски умения у младите хора с цел пробуждането на гражданското им съзнание и приемането на общоевропейските ценности прави темата на семинара особено актуална.
Основната цел на проекта е участниците да получат практически знания за ЕС и начина, по който функционират европейските институции както и механизмите за гражданско участие в процеса на вземане на решения.
Семинарът е организиран от Националната асоциация на младежките клубове на ООН по програма “Младежта в действие”на ЕС от 11 до 18 октомври 2009 г. и с подкрепата на Съюза на европейските федералисти и Европейското движение в България. В него ще вземат участие 44 участници от България, Гърция и Словения, които ще дискутират участието на младите хора в процеса на вземане на решения чрез дебати, обществени консултации и проекти от типа на План Д на европейско, национално и местно равнище.
Политолози, служители на европейските институции, дипломати и журналисти ще помогнат на младите хора да изградят умения за европейска комуникация.
През последните няколко години, в зависимост от сферата, започнахме да изпозлзваме все повече тъй наречения професионален жаргон, отколкото да търсим еквивалент на българки език. А дори и да има такъв, отдадени на работния процес ние предпочитаме да си служим със сленг. Донякъде, това може да се окаже полезно, тъй като използвания slang* може да даде ясна представа на слушателите ни от коя сфера на бизнеса идваме.
Такъв е терминът „brainstorming“**, в по-големите, а понякога и в не чак толкова големите, но уважаващи себе си компании, този термин намира широко приложение и е неизменна част от работния процес.
И докато в малката ни страна, термини като брейн сторминг, мийтинги и прочие все по-убедително настъпват в професионалното ни ежедневие, на други места, те започват да излиза от употреба.
Наскоро стана ясно, че споменаването на брейн сторминг в професионалния живот ще стане табу в някой части на Великобритания. По настояване на управляващите органи в Тенбридж (Уелс) – брейнсторминг е заменен с нов термин – thought shower. Причината, която налага смяната е опасенията, че брейнсторминг може да се възприеме като твърде обиден за хората с интелектуални затруднения, в частност и епилептиците.
Националният съюз на епилептиците побърза да опонира на това изказване, като заяви, че таква опастност не съществува. Още преди три години сред членовете на съюза е било проведено проучване дали намират терминът като обиден. Според говорителя на съюза, никой от запитането не смята брейн сторминг за обиден, а по-скоро за много удачен начин да се опише груповото вземане на решение по даден проблем.
Голяма част от поданиците на Кралицата също определят замяната на брейнсторминг като твърде крайно решение, а дадените аргументи като неубедителни. Въпреки това, „thought shower“ вече навлиза в употреба от различни организации и институции в Есекс и Източен Лондон.
Според историческите факти, брейнсторминг се използва като термин за първи път в края на XIX век, описвайки с него състояние на много сериозен нервен дисбаланс.
През 30-те години на миналия век, Алекс Озборн, който е един от създателите на рекламната агенция BBDO издава книгата „Applied imagination: Principles and procedures of creative problem solving“. В тази книга Озборн дава различни съвети, един от които е, че групите мога да удвоят своя творчески потенциал/подуктивност, ако обсъждат проблемите под формата на берйнсторминг. Така брейнсторминга става популярен като техника при вземане на решение или разрешаване на възникнал проблем.
И въпреки, че резултатите не винаги са толкова задоволителни колкото ни се иска,брейнсторминга трябва да се разглежда като техника, която подобрява работата в екип, доставя по-голямо удоволствие по време на работния процес, намалява стреса при решаването на сложни задачи и не на последно място – насърчава служителите да мислят нестандартно.
slang* – от англ. ез, жаргон
brainstorming** – от англ. ез, мозъчна атака
