България – най-после отличник

Колко пъти преди да си поръчате артикул онлайн или преди да започнете да разглеждате интернет каталог, аукцион или магазинче първо сте се информирали за правата за ползване на уебсайта. Интересува ли ви какви са правата ви при поръчка, доставка и реклмация на стоките или това са подробности, за които не ви остава време докато пазарувате през мрежата?!

И все пак сигурността не бива да се пренебрегва, защото ставайки част от мрежата на един такъв сайт вие доброволно давате данни за себе си и в някои случаи за своята банкова сметка. С тези данни може да се оперира по безброй начини, но в крайна сметка ощетени и неприятно изненадани се оказват именно собствениците на данни, които немогат да се защитят,защото са станали жертва на собсвеното си нехайство и несъобразителност.

От направено преди време изследване на Европейската комисия стана ясно, че голяма част от уебсайтовете, които предлагат продажба на различни по вид техника и мобилни устройства извършват тази дейност като системо нарушават редица закони.

Едно от най-често срещаните нарушения е липсата на информация, която да запознае посетителите с техните права като клиенти. Други нарушения са свързани с публикуване на подвеждаща информация за цената и доставката на артикулите.

От 369 сайта, които са били включени в проверката, 200 са били специално подбрани, тъй като работят заедно с най-известните и големи компании в съответната индустрия, 65 са избрани на случаен принцип, а за останалите 104 сайта са получени сигнали за нарушения, изпратени от потребители.

Европейската комисия е проверявала главно сайтове, на които основният бизнес е свързан с продажбата на цифрови фотоапарати, мобилни телефони, музикални и DVD плейъри, компютърна техника и игрови конзоли.

Нарушенията при 34 на сто от проверените сайтове са липсата на информация, свързана с правото на клиента да върне поръчаната стока в рамките на 7 дни. Оказва се, че при постъпила рекламация на клиента се дава информация, че фирмената политика не предлага възстановяване на сумата на закупените артикули, нито може да предложи подмяна.

Вторият най-често срещан проблем са неточно подадена информация за крайната цена. Оказва се, че важна информация като допълнителни разходи за доставка или данъци остава скрита, а клиентите разбират за нея тогава, когато трябва да заплатят за направената поръчка. Друг често срещан проблем се оказва липсата на информация за адрес и името на компанията,която приема онлайн поръчките.

Отличниците в изследването, на които Европейската комисия не е успяла да намери дори едно нарушения са Австрия, Словения и…България. Изненадващи са разкритията за Германия, защото това е страната с най-много сайтове с нарушения, където от 29 проверени са открити 21 сайта, нарушаващи правата на своите потребителите. Ситуацията в Кипър е още по-отчайваща, защото при всички проверени 12 уебсайта са открити различни по своя вид нарушения.

Правителствата на съответните страни, в които са регистрирани законови нарушения ще трябва да вземе мерки, предупреждавайки интернет предприемачите, които предлагат подобен род услуги да спазват всички закони, в противен случай интересите на двете страни ще трябва да бъдат разглеждани в съдебната зала.


Блог класация

Шведският посланик Пол Бейер говори за Лисабонския договор

Шведският посланик Пол Бейер ще изнесе лекция за влиянието на Лисабонския договор върху ЕС и неговите граждани на 15 октомври (четвъртък) от 10.00 ч в София в рамките на международния младежки семинар “Да скъсим разстоянието между ЕС и неговите граждани”.

Семинарът се организира по програма “Младежта в действие” на ЕС от 11 до 18 октомври 2009 г. и беше открит от евродепутата Андрей Ковачев. Младежи от България, Гърция и Словения дискутират участието на младите хора в процеса на вземане на решения чрез дебати, обществени консултации и проекти от типа на План Д на европейско, национално и местно равнище.

Нуждата от информираност относно процесите в ЕС, както и от изграждане на лидерски умения у младите хора с цел пробуждането на гражданското им съзнание и приемането на общоевропейските ценности прави темата на семинара особено актуална.

Основната цел на проекта е участниците да получат практически знания за ЕС и начина, по който  функционират европейските институции както и механизмите за гражданско участие в процеса на вземане на решения.

Политолози, служители на европейските институции, дипломати и журналисти помагат на младите хора да изградят умения за европейска комуникация.

Да скъсим разстоянието между ЕС и неговите граждани

Председателят на Съюза на европейските федералисти-България и евродепутат Андрей Ковачев ще открие в Националния судентски дом на 12 октомври в 10.00 ч. международен младежки семинар на тема “Да скъсим разстоянието между ЕС и неговите граждани”.

Нуждата от информираност относно процесите в ЕС, както и от изграждане на лидерски умения у младите хора с цел пробуждането на гражданското им съзнание и приемането на общоевропейските ценности прави темата на семинара особено актуална.

Основната цел на проекта е участниците да получат практически знания за ЕС и начина, по който  функционират европейските институции както и механизмите за гражданско участие в процеса на вземане на решения.

Семинарът е организиран от Националната асоциация на младежките клубове на ООН по програма “Младежта в действие”на ЕС от 11 до 18 октомври 2009 г. и с подкрепата на Съюза на европейските федералисти и Европейското движение в България. В него ще вземат участие 44 участници от България, Гърция и Словения, които ще дискутират  участието на младите хора в процеса на вземане на решения чрез дебати, обществени консултации и проекти от типа на План Д на европейско, национално и местно равнище.

Политолози, служители на европейските институции, дипломати и журналисти ще помогнат на младите хора да изградят умения за европейска комуникация.

За ушите на Европа и още нещо…

…За правото да си безотговорен и свободата да не отстояваш правата си.

“EuropeanОстават броени дни до датата 7 юни, когато България ще избере евродепутатите, които ще представляват интересите на страната ни в Брюксел и заедно със своите колеги от другите 26 страни ще коват новите закони в Европейското семейство.

През 2007 година, влизането на България в семейството на стария континент беше посрещнато с фанфари, всенародна радост и много нереалистични очаквания. Няколко месеца по-късно в страната ни се проведоха първите избори за Европейски парламент, но отчетената избирателна активност беше под 30%. Тогава, като причина за безразличието на избирателите беше изтъкнат факта, че малко се знае за ЕП като институция и ролята на България в него.

Две години по-късно, в навечерието на вторите за България избори, социологическите агенции предричат, че избирателната активност няма да бъде по-висока от тази през 2007 година, като не изключват и възможността резулататите да се окажат още по-отчайващи.

Каква ли ще е причината този път?! А може би това ще бъде вече изпробваната форма на обществен протест – пренебрегване на правото за избор, което има за цел да накаже народните избранници? Това, което една част от българското общество не осъзнава е, че оставайки гласа си извън избирателната урна, освен депутатите, българските гласоподаватели наказват сами себе си. Въпросът тук е, защо ние като граждани на тази страна, продължаваме да си служим с похвати, които в продължение на няколко години са доказали своята неефективност?

Българинът знае,че е недоволен, но ако трябва да формулира недоволството си някакси думите се губят. Разпалено започва да критикува това, което се случва днес и сега, но щом го попитат какво може да предложи… пак затишие. Българинът знае, че някой трябва да си върви,за да дойде друг, който навярно ще има същата съдба. И без това от край време е така. Някой идва и после нов го сменя и порочния кръг се завърта пак и пак и…. Все същото!
Българското общесво не е свикнало да възприема себе си като моторът, който задвижва правителствения механизъм.

А какво всъщност успя да направи Европейският парламент за времето, през което ние бяхме приети като равноправен член:

- намали таксите за роуминг със 60%
- даде възможност на 2 милиона студенти да учат в чужбина благодарение на „Еразъм“
- реализира инвестиции в икономиката, за да си намерим по-лесно работа
- пътуваме без паспорт из Европа

И това е само началото на списъка, защото се оказва, че има още 60 причини,които да събудят българското общество от продължилата твърде дълго време дрямка.

Да гласуваме е наше лично право. Бъдещето е наше и от нас зависи как ще изглежда то. Тук може да видите, какво споделиха самите Depeche Mode, по повод кампанията
„Чуваш ли ме, Европа?“

Време е за промяна – време е за Европа

http://www.europarl.europa.eu/elections2009/img/toppage/toppage_logo_bg.jpg

На 30 май 2009 г. (събота) в Конферентната зала на СУ „Св. Климент Охридски” – Ректорат се проведе публична дискусия, озаглавена Форум за активно европейско гражданство „Млади и (евро)перспективни”. Събитието бе организирано от Европейското младежко движение – България, сдружение „Креативен свят” и Студентския съвет на СУ.

На срещата присъстваха представители на младежките секции на основните политически партии, членове на младежки неправителствени организации и студенти.

Дебатът бе част от паневропейската кампания за насърчаване на избирателната активност на изборите за Европейски парламент на 7 юни „Време е за промяна – време е за Европа”. Кампанията включи серия от инициативи, в които младежи от над 80 европейски града подтикваха гражданите на Европейския съюз да гласуват.

Осъществените дейности не бяха насочени само към обикновените хора, които получиха различни информационни материали относно Европейския парламент по време на множество хепънинги и мероприятия на открито. Организаторите се обърнаха и към кандидатите за евродепутати, които трябваше да отговарят на въпросите на младежите относно бъдещето на Европа.

Една от основните цели на провелата се в събота дискусия бе да стимулира ангажираността на младежта в България с европейските проблеми. Замисълът на провежданата дискусия бе да постигне „верижна реакция”, давайки аргументи на всеки от участниците да убеди своите приятели да отидат до урните на 7 юни. Организаторите успяха да провокират участниците да представят своето виждане по въпроси като „Каква Европа искат младите?” и „Какво е младежкото послание към Европейския парламент?”.

Събитието не се стреми да провокира конфронтация на възгледите, а се опитва да намери допирните точки и сплотяващите елементи. Така мероприятието показва, че старият континент притежава и младежко лице отвъд сградите на европейските институции.

През следващите пет години насоките за бъдещето на Европа ще се задават от избраните членове на Европейския Парламент. Парламентът е основен и влиятелен участник в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Неговият вот определя законодателството на ЕС, което влияе върху нашето всекидневие. Повече информация за ЕП, неговата структура и защо е важно на упражним правото си на глас, може да откриете тук.