От известно време, ако не си интерактивно обвързан, т.е. нямаш акаунт поне в две социални мрежи може да се възприеме като изоставане в развитието на новата ценностна система, която изгражда интернет обществото.

От друга страна, прекомерното посвещаване във виртуалния начин на общуване може да ти причини както позитивни и полезни емоции, така и да ти стовари на главата цунами от безполезна информация.

Наскоро група психолози, обединени от идеята да извадят човечеството от интерактивната кома реши да сподели резултатите от свое проучване във връзка с начина, по който влия интерактивното съществуване върху мозъчното ни развитие.

Навярно и ти имаш акаунт във Facebook, Twitter, Youtube или пък предпочиташ някоя от българските им версии. А ако си от геймърите, които в скоро време съвсем се загубиха или си от хората, които прекарават по- голямата част от деня си в изпращане на кратки съобщения от мобилния телефон – определено ще имаш нужда от следващите няколко реда.

Разбира се има има и още една категория– на хората без никакъв личен живот, които компенсират тази липса с интерактивно вегетиране, но пък го правят в интернационални мащаби. Ако си от техния отбор, то със сигурност трябва да прочетеш повече за разкритията на психолозите.

Психологът д-р Трейси Алауей, твърди, че от известно време се занимава със задълбочено изучаване на така наречената работна памет. Целта на това изследване е да разберем повече за функционалността на работната памет в следствие на различните дейности, с които сме анагжирани всеки ден. Под работна памет трябва да се разбира, начина по който асимилираме и запомняме получената информация.

Д-р Трейси Алауей твърди, че електронните игри, най-вече игрите-стратегия или тези, в които трябва да се планират различните ходове не нанасят поражения върху работната памет, а напротив- помагат на тази памет да се развива. Това се отнася и за игри като судоко или нареждането на пъзел. От изследването става ясно, че социални мрежи от типа на Facebook могат да оказват позитивно влияние върху състоянието на работната памет, а това се дължи на факта, че този тип мрежи дават възможност да поддържаме връзка с приятелите си.

Не така, обаче стоят нещата когато си активен потребител на Twitter, YouTube или пък по цял ден си чупиш пръстите от писане на съобщения от мобилния. Според направените проучванията, въпреки неограничения поток от информация, който ни облъчва от тези мрежи, за човешкия мозък е невъзможно да асимилира цялото количество, затова през една част от получената информция се преминава мехнично.

Истината разбира се, остава някъде по средата. В крайна сметка всичко зависи от това какво очаквате, когато се включвате в една такава мрежа, какво ще предложите и колко дълго ще бъдете част от този виртуален свят. От значение е по какъв начин подбирате хората, които допускате до своите профили както и в какви групи се включвате. Но без значение колко безкрайни са възможностите онлайн, въздействието на живия контакт и истинската емоция няма как да бъде заменена с изпращането на емотикон.