Реклама с партизански похвати

http://img.visualizeus.com/thumbs/08/11/03/advertising,billboard,marketing,poster-3309699369ab47fc1af0203a916dbc80_h.jpg

През последните години, българският потребител се насити на реклами, представяни под всякаква форма и за рекламистите стана още по-трудно да измислят по-интересни начини, в поднасянето на поредната доза рекламно облъчване. За обикновения консуматор на рекламни послания вече не представлява трудност да игнорира изпращаните послания. Оказва се, че вече няма какво да го впечатли или дори шокира.

С цел да привлекат повече публика, някой реклами използват секса като средство, но в последно време тази тема започна да се преекспонира, а най-лошото е, че потребителя не е запомнил какъв е рекламирания продук или услуга, а в главата му се е загнездила някоя меко казано игрива фраза, тип рекламно послание или визията на главните герои.

Във всеки случай, основната цел на рекламата, без значение под каква форма е поднесена – е да убеди потенциалния клиент, че нашата услуга или продукт се отличават пред конкурентите. Затова към идентичноста на марката би трябвало да се подхожда по същия начин, по който се подхожда, когато представяме отделна личност. По-този начин за бъдещите потребители на стоката или услугата ще бъде по-лесно да възприемат изпратеното послание.

За да постигнем зашеметяващи резултати на помощ идва един не толкова добре познат на българската публика похват, който се нарича Партизански маркетинг (Guerrilla marketing).

Рекламната индустрия в България все още се определя като твърде млада, все още прохождаща, учеща се от по-големите и вече доказали себе си професионалисти. Вероятно това е една от причините рекамните агенции да не са толкова смели в прилагането на подобен род похвати. Разбира се има и такива, които го правят, но далеч не отпускат въображението си, тъй като рекламодателят, е този който има последната дума при одобряване на рекламната концепция.

Рекламирането с паризански похвати е сложено в графата – шок, агресия, провокация,оригиналност,нестандартно. Това е рекламата, която те кара да останеш с отворена уста или пък да се превиваш от смях. Това е рекламата, която оставя отпечатък в съзнанието ти, че ти се иска час по-скоро да започнеш да разказваш насам и натам какво си видял. Това е рекламата, която не се страхува да заложи на доста нестандартен начин на представяне и в същото време не се притеснява, че ще бъде интерпретирана като неморална и твърде елементарна за вкуса на целевата група, за която е предназначена.

Иначе, терминът „Guerrilla marketing“ се появява в далечната1984, когато Джей Конрад Левинсън издава книга, носеща същото заглавие. Малкият и среден бизне би имал интерес да се възползва от похватите на партизанския маркетинг, тъй като за неговата реализация не е нужно да разполагат с много висок бюджет. Характерно за този нестандартен похват, е това, че можем да постигнем високи резултати с малко вложени средства и по-малко усилия.

Ето и нагледно няколко доста сполучливи примера:

Клиент: Amnesty International, Германия
Кампания: “Frau Im Koffer”
Цел: Борба с трафика на хора

http://artistify.files.wordpress.com/2010/06/frau-im-koffer.jpg?w=300

Клиент: Australian Childhood Foundation.
Кампания: „Neglected Children are made to feel invisible“
Цел: Борба срещу насилието над деца

http://artistify.files.wordpress.com/2010/06/childabuse.jpg?w=300

А това е един страшно оригинален начин за представяне на визитка на зъболекарски кабинет:

http://artistify.files.wordpress.com/2010/06/dentistguerrilla.jpg?w=300

x4h3pkbngu

Терминът брейн сторминг = ЗАБРАНЕН!

“Brainstorming

През последните няколко години, в зависимост от сферата, започнахме да изпозлзваме все повече тъй наречения професионален жаргон, отколкото да търсим еквивалент на българки език. А дори и да има такъв, отдадени на работния процес ние предпочитаме да си служим със сленг. Донякъде, това може да се окаже полезно, тъй като използвания slang* може да даде ясна представа на слушателите ни от коя сфера на бизнеса идваме.

Такъв е терминът „brainstorming“**, в по-големите, а понякога и в не чак толкова големите, но уважаващи себе си компании, този термин намира широко приложение и е неизменна част от работния процес.

И докато в малката ни страна, термини като брейн сторминг, мийтинги и прочие все по-убедително настъпват в професионалното ни ежедневие, на други места, те започват да излиза от употреба.

Наскоро стана ясно, че споменаването на брейн сторминг в професионалния живот ще стане табу в някой части на Великобритания. По настояване на управляващите органи в Тенбридж (Уелс) – брейнсторминг е заменен с нов термин – thought shower. Причината, която налага смяната е опасенията, че брейнсторминг може да се възприеме като твърде обиден за хората с интелектуални затруднения, в частност и епилептиците.

Националният съюз на епилептиците побърза да опонира на това изказване, като заяви, че таква опастност не съществува. Още преди три години сред членовете на съюза е било проведено проучване дали намират терминът като обиден. Според говорителя на съюза, никой от запитането не смята брейн сторминг за обиден, а по-скоро за много удачен начин да се опише груповото вземане на решение по даден проблем.

Голяма част от поданиците на Кралицата също определят замяната на брейнсторминг като твърде крайно решение, а дадените аргументи като неубедителни. Въпреки това, „thought shower“ вече навлиза в употреба от различни организации и институции в Есекс и Източен Лондон.

Според историческите факти, брейнсторминг се използва като термин за първи път в края на XIX век, описвайки с него състояние на много сериозен нервен дисбаланс.

През 30-те години на миналия век, Алекс Озборн, който е един от създателите на рекламната агенция BBDO издава книгата „Applied imagination: Principles and procedures of creative problem solving“. В тази книга Озборн дава различни съвети, един от които е, че групите мога да удвоят своя творчески потенциал/подуктивност, ако обсъждат проблемите под формата на берйнсторминг. Така брейнсторминга става популярен като техника при вземане на решение или разрешаване на възникнал проблем.

И въпреки, че резултатите не винаги са толкова задоволителни колкото ни се иска,брейнсторминга трябва да се разглежда като техника, която подобрява работата в екип, доставя по-голямо удоволствие по време на работния процес, намалява стреса при решаването на сложни задачи и не на последно място – насърчава служителите да мислят нестандартно.

slang* – от англ. ез, жаргон

brainstorming** – от англ. ез, мозъчна атака